На 12.05.2017г.(понеделник) от 18:00ч. в актовата зала на 35.СУ „Добри Войников” се проведе едно прекрасно представяне на IV том на книгата „Светът в нашите ръце”, изготвена от клуба по философия през учебната 2016/2017 година. Събитието за четвърта година събира ученици на различни възрасти от различни класове и с разнообразни разбирания по обсъжданите въпроси. Поканените бяха родители, учители и съученици и много от тях се отзоваха. Отговорна за мероприятието и тази година бе създателката на клуба - Людмила Цветкова, а участници и водещи бяха учениците на 35. училище. Всички деца писаха по теми, които ги вълнуват. В своите текстове някои говорят за смъртта и задгробния живот, други за страховете и загубата, а трети за промяната в човека, любовта, приятелството и самотата. Момичета и момчета от различни класове, събрани заедно на сцената, представиха своята тема и разбиранията си по нея. Разказаха защо са се спрели точно на нея и как са взели това решение. Интересно бе, че право да изрази мнение бе дадено и на публиката. Някои родители и учители се включиха и представиха своята гледна точка, дариха всички присъстващи със съветите и опита си, като поставиха засегнатите проблеми в друга перспектива. Издавайки книгата, учениците показаха своя мироглед, вдъхнаха надежда на публиката за едно младо и мислещо поколение, което предстои да измине своя път, надежда за по-добро бъдеще. Може би всеки един научи по нещо от най-малките и излезе през вратите с широко отворено съзнание, но не и преди да се почерпи на коктейла, на който всеки участник бе донесъл по нещо от себе си. Тогава ученици, родители и учители бяха колектив и философски сляха ум и душа в едно цяло. Автор: Симона Балджиева
0 Comments
Какво е да си журналист? Кои са трудностите и предимствата? Защо е така важно да видим нещата през погледа на истински журналисти? На 15. май 2017 г., в 35. СУ „Добри Войников’’, ние, учениците от 9-ти клас, имахме възможността да говорим лице в лице с двама успели журналисти. Разговорът с тях силно ни заинтригува и ни мотивира да се насочим в областта на тази интересна професия. Вдъхновението от срещата ни с Димитър Димитров и Благой Цицелков бе неописуемо. Разбира се, нещата не бяха така лесни. Всички се притеснявахме от предстоящото. Самото чакане ни убиваше, а когато двамата се появиха с екип от хора с камери и микрофони, сякаш свитите ни на топка стомаси, се свиха още повече (а си мислехме, че няма на къде повече). Въпреки всичко това, разговорът с тях беше изключителен. Те бяха искрени и земни и сякаш много бързо преминахме от „Вие“ на „ти“. Останахме силно впечатлени и сме щастливи, че успяхме да им зададем въпросите, които ни вълнуват, свързани с актуални теми, засягащи обществото. И ето какво научихме! За тях Димитър Димитров е на 26 години, работи в телевизия BiT и е водещ на сутрешния блок. Кариерата му започва във вестник „Труд“, след това е стажант на БНТ и вече има 5 години трудов стаж като действащ журналист. Благой Цицелков е репортер на БНТ от близо 8 години, а преди това работи в телевизионната медия TV7. Започва да се занимава с журналистика още на 13 години, вдъхновен от родителите си, които също се изявяват в това поприще. За пътя към журналистиката За това как се вдъхновява да стане журналист Димитър Димитров споделя: „Взех това решение много бързо и лесно, понеже бях в математическа гимназия и разбрах, че не искам да се занимавам с нещо, свързано с математика и информатика. Затова реших да кандидатствам с български език и литература. Стигнах до извода, че журналистиката е добра възможност да правиш нещо интересно всеки ден, да помагаш на обществото и изобщо да извършваш някаква полезна дейност“. Благой Цицелков пък ни разкрива: „Майка ми и баща ми бяха журналисти в печатна медия. Това ми беше изключително интересно, но исках моята реализация да е малко по-различна. Затова се насочих към телевизията. Започнах да взимам интервюта в детското-образователно предаване „BG-Къде? Къде?“, като впоследствие станах един от главните млади журналисти в него“. Двамата си спомнят много добре и първото си излъчване. „Първият ми репортаж беше на 17 годишна възраст. Бях си записал думите на лист и на clipboard, но ми се скараха и ме накараха да ги хвърля, защото съм изглеждал нелепо. Затова просто погледнах към камерата и започнах да импровизирам. Оттогава вече не използвам clipboard, а само записвам отправните точки, по които да говоря.“, споделя Благой. А Димитър ни разказа следното: „Моят първи репортаж беше през 2012-та година. Отнасяше се за студентите. Тогава обърках името на репортера. Но все пак е нормално да сгрешиш. Важното е да реагираш адекватно и да не се издаваш сам, подчертавайки грешката, която си допуснал“. Гостите ни не скриха и че работата понякога пречи на личния им живот, но че зависи от това къде си попаднал. В сутрешен блок времето е фиксирано и не си толкова зает, докато в новините е доста по-натоварено, защото винаги трябва да реагираш на извънредни ситуации. Дадоха ни и пример покрай отразяването на Евровизия, когато се налага екипът да издържи 38 часа без сън. С това стигаме до заключението, че професията може да ти вземе много. Но както Димитър Димитров казва: „Ако искаш да постигнеш нещо, трябва постоянство“, а Благой Цицелков не пропусна да добави, че: „Всичко е въпрос на избор, но въпреки това аз харесвам професията си“. Не подминахме и въпроса каква професия биха избрали, ако не бяха станали журналисти. Димитър заяви, че би бил фотограф, тъй като обича да снима и фотографията е неговата страст. А пък Благой Цицелков сподели, че е щял да бъде графичен дизайнер, защото е изучавал тази специалност в университета. За предимствата и недостатъците на професията Това поприще предоставя уникални възможности, които няма как да преживееш по друг начин. Споменът от празника на Армията например, когато Благой Цицелков е в хеликоптер с генерал Румен Радев и предава на живо преминаването на самолетите и парада, е най-хубавият репортаж за него. Това, което също силно го впечатлява, е, че имат близо 2 милиона зрители и остава изключително доволен от факта, че успява да предаде еуфорията, която изживява на гледащите. Репортажи, които Димитър Димитров никога няма да забрави, са тези от командировки, защото именно тогава се среща с много различни и интересни хора. Разнообразява ежедневието си, създава нови приятелства, обменя информация и се наслаждава на атмосфера, различна от тази в столицата. Но не липсват и препятствия, които могат да те откажат. Това, което ги кара да искат да се предадат, са неразбирателството, конфликтите, нехайството на някои хора, голямата автоцензура, натискът, липсата на работни места и тези, които се опитват да те съборят. В крайна сметка обаче, не трябва да се отказваш, а да стиснеш зъби и да продължиш напред. За насилието в училище Засегнахме и наскоро нашумялата тема за насилието в училище. На въпросите на какво се дължи нарастващото насилие между връстници и има ли виновни Димитър Димитров отговаря: „Според мен виновни няма, но и всички са виновни, защото това е изключително сложен проблем, на който едва ли би могло да се даде еднозначен отговор. Може би най-малка вина имат децата. Работа на родителите, на учителите, на работещите в медиите и на институциите, е да полагат грижи за тях, за да могат да бъдат възпитавани по адекватен начин и с нормално мислене.Трябва да има комуникация и разбирателство“. По същата тема Благой Цицелков сподели, че според него всички проблеми в България са свързани с едно – липсата на приемственост. Много често има некомпетентни хора. Тази тема се приема сериозно от малцина. Трябва да има комуникация. Той достигна и до друга чувствителна за училището като институция тема – уважението към преподавателите. Спомена, че според него отношението към тази престижна професия е доста снизходително, че заплатите не са добри, че липсва разбирателство спрямо учителите, че хората не ги уважават така, както трябва да бъдат уважавани. Ние напълно подкрепяме мнението му.
Разговорът с тях наистина много ни вдъхнови и успяхме да достигнем до важен извод: за да се занимаваш с журналистика, трябва да си готов на голямо съревнование и на големи премеждия. Въпреки всичко, според нас, целта си заслужава. От значение е винаги да търсиш позитивното. Много е важно да не забравяш кой си, къде точно е мястото ти и да осъзнаеш, че то е достатъчно хубаво, за да не си представяш, че искаш нещо друго. Редактори: Йоана Манева и Теодора Желязкова
Фотографи: Кремена Чаушева и Йоана Димитрова Чували ли сте за „Европейско междучасие”? Ако не сте, ето че имате възможност да разберете нещо повече за тази инициатива! На 10. май се състоя среща между учениците от 35. СУ „Добри Войников” и Светослав Малинов – политик, един от основателите на ДСБ и депутат в ЕС. Поводът бе инициативата „Европейско междучасие”, а резултатът – един ценен разговор за ползите от членството в ЕС и изборите в Европа. „Европейско междучасие” е личен проект на Г-н Малинов за посещение на средните училища в България с цел популяризирането на дейността на доброволния съюз от демократични и свободни държави пред по-млада аудитория. Нашият гост с удоволствие разказа за държавите, споделящи ценностите на ЕС. На срещата се засегна въпросът за това как след Втората световна война се е създал самият Европейският съюз, за да установи траен мир на европейския континент. Това накара всеки от нас да се замисли, че мирните отношения с нашите съседи са от голямо значение за бъдещето ни благоденствие. Разгърна се и може би най-важната тема за юношите „Какво прави ЕС за мен?”. И знаете ли – ЕС всъщност прави доста! Като гражданин на Съюза всеки от нас може да пътува и работи във всяка от 27-те държави членки, без да се нуждае от разрешение за работа или престой. Обединението предоставя и справедливи съдебни процеси, равно третиране според пол, раса или религиозни убеждения, достъп до здравеопазване, образование и много други предимства. Интересно е, че ЕС струва на българските граждани малко повече от 1 лев на ден, а за всеки лев сме получили 5 под формата на реализиране на различни проекти и инициативи. На мен ми звучи като добра сделка! А на вас? Нещо повече - разбрахме и че годишният бюджет на ЕС е около 145 млрд. евро и 94% от тези средства се изразходват за проекти в държавите членки. И така, ние, учениците от 35. СУ „Добри Войников”, опознахме Европейския съюз само за час. Това наистина бе много ценен разговор, който със сигурност ще ни помогне да се ориентираме по-добре и да гласуваме адекватно в бъдеще. Автор: Виктория Цветанова
На 15.05.2017г. ние, учениците от 9 клас, участващи в Клуба по журналистика, проведохме своето първо интервю с журналистите Димитър Димитров и Благой Цицелков, които ни дадоха ценни насоки и съвети за бъдещето ни развитие. В продължение на почти 2 часа проведохме с тях пълноценна дискусия, касаеща различни теми в обсега на професията. Запознахме се с плюсовете и минусите на занаята и с най-хубавите моменти от кариерите на господата. Засегнаха се сериозни теми като насилието в училище, желанието на българина да емигрира и свободата на словото в медийното пространство.
След този пълноценен разговор, чрез който получихме ценни наставления за работата и за първите си стъпки в нея, след интересните въпроси и отговори и пламенността, с която всеки един се изразяваше, е сигурно едно – любовта към журналистиката се зароди поне малко във всяко едно нашите сърца! Излизайки от стаята всички се питахме дали това не е пътят, по който да поемем и не е ли това мечтата, която си струва да преследваме и за която си заслужава да жертваме време и емоции. Това ще разберем след години, а дотогава с трепет и вдъхновение ще се изявяваме като журналисти в нашето училище. Симона Балджиева, 9 г клас |