Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси, и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора, и изобщо, стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е вярно, че те не са от реалния свят. Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат, но защо ли тогава нещо тук ни боли щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от рода на хвърчащите хора? ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
0 Comments
|
АРХИВ |