Светът през рентгеновия поглед на героинята Мими Тромпеева от разказа на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи“ е нестандартен и изкривен. След операцията, която я превръща в красавица, тя го вижда по по-различен начин. Забелязва вътрешните недостатъци на хората от обществото.
Авторът успява да изтъкне грозните качества на човечеството през очите на повърхностната дама. Показва ни егоистичните и лицемерни хора от хайлайфа и начина, по който гледат на по–„нисшите” от тях. Но какво ги прави по-недостойни? Защо парите и външността да са най–важни? Нима един човек, различен от останалите трябва да бъде изолиран, да бъде аутсайдер? Въпреки че на героинята й се дава шанс да види вътрешния свят на хората, тя продължава да се интересува от обвивката и материалното състояние на другите. Тя смята, че един силен и богат мъж е по–достоен за нея от такъв, който е умен и с голямо сърце. Ако всеки един от нас имаше нейните способности дали би постъпил по същия начин? Дали би пренебрегнал вътрешните недостатъци или би избрал топъл, усмихнат, интелигентен човек? Нима всички сме така повърхностни или просто сме отчаяни? Отчаяни, защото не можем да живеем с малко пари, отчаяни, защото мечтите ни, в които се намираме в огромни имения, ще останат несбъднати. Парите не купуват щастие, не и истинско. Щастието не бива да бъде повлиявано от материални придобивки, те не трябва да са фактор за неговото съществуване у нас. Не мога да си представя свят, в който това да съм щастлива, означава да съм богата. Защото човекът е алчен и винаги иска още, нищо не му е достатъчно. В „Дамата с рентгеновите очи” могат да бъдат открити проблеми, съществуващи и до днес. Такива, за които сами сме си виновни. Животът в един повърхностен свят се забелязва и в разказа. Защо хората отказват да променят начина си на виждане? Какво ги кара да действат подмолно, за да получат исканото? Отговор на тези въпроси и аз не мога да дам. Всеки има недостатъци, външни и вътрешни, но именно това ни прави красиви, именно това ни прави човеци. Мими Тромпеева отказва да види красотата в недостатъците и се съсредоточава върху обвивката на хората. Така правят и останалите хора от висшето общество. Но аз смятам подхода им за грешен – ако не откриваш красотата в недостатъците, може никога да не намериш щастието, никога да не заобичаш друг, никога да не заобичаш живота, защото светът ще ти се струва грозен. Погледът през рентгенови очи е полезен, защото характерът е по – важен от обвивката. В забързания ни начин на живот в един повърхностен свят, ценностната система на човека се променя и той вече не открива красотата под външния вид. Но понякога, когато спреш и се замислиш, когато престанеш да гледаш и започнеш да виждаш, ще забележиш красотата на на –различни места. Разбира се, няма да намериш нещо перфектно, но ще се срещнеш с нещо незабравимо.
0 Comments
В разказа „Дамата с рентгеновите очи” Светослав Минков изобличава лишеното от духовност и високи стремежи човешко съществуване. Образът на главната героиня - Мими Тромпеева, е една от гротесковите маски на човешкото нищожество.
Светослав Минков внушава, че богатството и суетата не са духовни ценности, а само несигурни и фалшиви цели, скрити зад различни маски. В така наречения хайлайф парите и удоволствията са се превърнали в ценностни критерии, които изтласкват на заден план истинското, реалното човешко съществуване. Светослав Минков прониква зад маските на своите герои. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията. Английският драматург Уилям Шекспир е казал: „Целият свят е сцена, на която всички сме актьори”. И наистина - добрият актьор сменя костюми и маски и умело се вживява в различни роли. Но често и хората носят най-различни маски и играят роли, които не са им присъщи, а в същото време се вживяват толкова много в тях, че забравят за своята истинска същност. Слагайки маски, хората се чувстват защитени, но бягайки от реалността, те не бягат от проблемите си. Маските променят хората, защото култът към красотата води до подмяна на истинските стойности. Светослав Минков не престава да иронизира. Не пропуска случай да създаде точен гротесков портрет на персонажите си, като ги демаскира или ги оставя сами да разкрият своята същност. Нещо повече –той търси съдействието на читателя, прави го съпричастен към нелепата, чудодейна промяна на героите. Човек трябва да намери път към себе си, да стигне до истинското си „Аз”, което не е скрито зад маски. „Познай себе си!” е казал древногръцкият философ Сократ . Чрез самопознание всеки може не само да открие основното в своя живот, но и да опознае другите и дори да осъзнае общочовешките ценности. Рано или късно маскарадът свършва и маските падат. От човек зависи какво ще покаже тогава - лице, запазило собствения си облик, или жалко подобие на човешки образ. |