Падат бавно тук листата
като нежен гъст килим. Само есенна е красотата, която тъй виним. Че зима идва с всяка есен- не можем да го отречем, но есен, ти сезон чудесен, заслужаваш да те почетем. Не само зимното начало въплащаваш, но и край на летния квартет. От есен в зима – не прощаваш, за да предаваш свой завет. Природата умира нежно, превъпращава се във вест. Ах, твоето проклятие есен... ТОВА Е ТВОЙТА ЧЕСТ! Лилия Георева / 8в
0 Comments
Розата разцъфна с листи росни,
млада и красива – пълна със живот и не беше от онези рози скъпи, вносни, тя бе роза на един деспот. А беше нявга млада и зелена, Беше хубава девойка, във христианска вяра тя смирена, там на някого си дойка. И веднъж я срещна младия деспот, Молеща се във параклис дребен и подари и той един живот живота на разцъфващата роза. И не мина много време Двамата се с брак сродиха, ала брака се оказа тежко бреме сал скандали породиха. Деспотът – яростен и гневен, остави своята царкиня във двореца и залюби се с девойки селски що желаеха сал богатства му несметни. Но уви война започна и деспота на война отиде, а оназ царкиня непорочна разбра че вече тъй не ще я бъде. И влюби се в болярин друг, който любеше я вярно, млад и хубав и с характер благ на деспота той заклетий враг. Ала върна се деспота от война и научи за това което стана затвори него във тъмница стара и изгори царкинята на клада. И метнаха прахта на клетата девойка край стария параклис дребен където някога деспота бе и подарил живот – живота на разцъфващата роза. И след седем дена там на гроба поникна роза малка и красива душата на девойката не беше мъртва; тя бе превърнала се в роза... Г. Белев / 8.02.2016г. |